Ирена Тодорова пред Гласове: Леденото хоро се превръща в традиция. Дали го приемаме или не, е естетически въпрос
Автор: Лора Асенова
Следвайте " Гласове " в Телеграм
" Щом за хората в Калофер, и освен, този ден с неговата тържественост се трансформира в отличителна линия и полезност, дава им мотив за горделивост и забавление, основава им чувството за пазители на българското, то значи е почтено за почитание. За да стигне Леденото хоро до ЮНЕСКО, следва да извърви дълъг административен път. Първо би трябвало добре да се приготвят редица документи, които да отговорят на представителния лист на нематериалното културно завещание на България, които се подават в Министерството на културата. В случай че страната ни реши, че от всички други вписани детайли този е предпочитан, тогава може да пристъпи към международната сцена ". Това споделя в изявление за " Гласове " Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионaлния център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Според нея признанието от ЮНЕСКО не би трябвало да е самоцел. " Напоследък всевъзможни практики си търсят място там. Разбирам за какво е по този начин - престиж, задграничен интерес, туризъм, само че дано преди този момент да помислим къде сме ние в този развой и по какъв начин по-добре да опазваме и разпространяваме наследствата си и чак по-късно да търсим непознатото внимание. Нека се научим да мислим себе си през културата, единствено по този начин ще я ценим и съхраняваме ", споделя още Ирена Тодорова.
Началото на годината постоянно потегля с традиции и ритуали, които са ни добре познати, само че и към които има доста разногласия като какви би трябвало да бъдат избрани и нужно ли е да се подтиква тяхното упражняване. Какво значат традициите за българите – знак на нашата история или прекроен мотив за горделивост? Какво е отношението ни към културното завещание и на какво би трябвало да отделим повече внимание за облика ни пред света – отговорите се опитваме да дадем в идващото ни изявление с Ирена Тодорова. Тя е изпълнителният шеф на Регионaлния център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. В него членуват 17 страни, измежду които е и Украйна, като той е и единственият център в Европа, отвън централата в Париж.
- Наскоро имаше няколко аргументи да се замислим за обичаите у нас. Една от тях беше точно Леденото хоро в Калофер на Йордановден. Това е една нова традиция в българската история, на към 30 години, която е под въпрос дали може да се дефинира като нематериално културно завещание. Може ли тя да кандидатства за листата на ЮНЕСКО и отсам въпросът за правилото – какво значи нематериално културно завещание и по какъв начин се дефинира то?
- Нематериално културно завещание e комплициран микс от знанията, свързани с обичайните занаяти, уменията за произвеждане на храни, характерните обреди и ритуали, които в действителност отразяват връзката с природата или визиите за връзките сред хората. Важно е да знаем, че прехвърлянето на познания е изключително значим в този развой, тъй като единствено препредаването от едно потомство към друго може да запази традициите живи във времето. Системата за идентифициране на нематериалното културно завещание е изключително комплицирана, един от съставените елементи й е времеви или, с цел да се трансформира една процедура в живо завещание, следва да е издържала на времето най-малко 50 години и то без спиране. Този сегмент от културата ни не всеки път е забележим, видим даже, само че е изключително значим за националната ни еднаквост и памет. Важен акцент от него са не предметите или застиналите във времето здания, а хората, които се грижат за това да оживяват и пазят културата ни.
На въпроса ви за Леденото хоро - имаме уникалния шанс да наблюдаваме по какъв начин една повтаряща се със своите отличителни белези процедура се трансформира в традиция. Дали го одобряваме или не е различен, по-скоро естетически въпрос. Щом за хората в Калофер, и освен, този ден с неговата тържественост се трансформира в отличителна линия и полезност, дава им мотив за горделивост и забавление, основава им чувството за пазители на българското, то значи е почтено за почитание. За да стигне Леденото хоро до ЮНЕСКО, следва да извърви дълъг административен път. Първо би трябвало добре да се приготвят редица документи, които да отговорят на представителния лист на нематериалното културно завещание на България, които се подават в Министерството на културата. В случай че страната ни реши, че от всички други вписани детайли този е предпочитан, тогава може да пристъпи към международната сцена.
Но, вижте, не би трябвало признанието от ЮНЕСКО да е самоцел. Напоследък всевъзможни практики си търсят място там. Разбирам за какво е по този начин - авторитет, задграничен интерес, туризъм, само че дано преди този момент да помислим къде сме ние в този развой и по какъв начин по-добре да опазваме и разпространяваме наследствата си и чак по-късно да търсим непознатото внимание. Нека се научим да мислим себе си през културата, единствено по този начин ще я ценим и съхраняваме.
- Откъде се появяват тези пропуски?
- Необходима е по-целенасочена държавна политика в областта на културата. Не без значение е и синергията сред другите институции и министерства. Трябва ни визия, тактика за това по какъв начин желаеме да изглеждаме в дълготраен проект. Постоянната промяна на министри няма да ни докара скоро до стремежи резултат. Разказът за културното ни завещание би трябвало да е по едно и също време и наш, и европейски, да отразява предишното, само че да не заобикаля сегашното. Знам, че това е комплицирано начинание, само че би трябвало да се положат старания от елита – този на политическия и на професионалния терен. Има голяма бездна сред визиите на младежите за културното ни завещание и тези на предходните генерации. За едните постоянно традициите ни се изчерпват с фолклора, другите на свои ред се лутат в естетическите си показа за завещание и мъчно се съотнасят към родното.
Чудесно е, че парите за просвета са увеличени доста. Поздравления за сегашния екип на Министерството на просвета, че съумя да се пребори. Сега следва комплицираната задача по какъв начин да се харчат. Крайно време е да се намерения и за национална тактика за просвета, която да очертае рамките на нейното бъдещо развиване.
- Но в това време ми се коства, че огромна част от обществото ни има отношение към някои български обичаи. Например около празника „ Сурва “ настава напряко еуфория, след това - скоро следва март месец, всички си закачаме мартеници. На какво се дължи това, по какъв начин бихте определили тези събития, които ни вълнуват по-масово?
- Конвенцията на ЮНЕСКО за запазване на нематериалното културно завещание от 2003 г. е значим стратегически документ, който българската страна подписва съвсем незабавно. Това става неслучайно, даже е подбудено от устрема ни да се придаде тежест на нематериалното културно завещание. С други думи, права сте, въпреки и не напълно осъзнато имаме отношение към традициите, изключително към тези трансформирали се в празник. За мен обаче е значимо друго - как оттатък празника да съхраним детайлите на нематериалното културно завещание. Това е комплицираният въпрос. Градът самичък по себе си застраша традициите, отдалечава хората от локалното, от общността, неговата динамичност постоянно не разрешава практикуването на занаяти, които лишават доста време и вглъбеност, само че това се естествени трендове, които не можем да спрем. Има положителни образци, които ЮНЕСКО подтиква. Например повече акцент върху културата и културното завещание в учебно заведение, даже в детската градина, през разнообразни работилници - рисуване на яйца за Великден, плетене на мартеници и впрочем. Също има и финансово държавно стимулиране на техникумите и профилираните учебни заведения, които се занимават със занаяти – грънчарство, дърворезба и други.
- А можете ли да дадете образци за такова „ живо завещание “, което е под опасност да го изгубим?
- Всяко завещание е в риск, в случай че няма целенасочена политика по запазване. Не мога да посоча съответни образци, те са обект на сътрудниците етнографи. Знам обаче, че вписването на повече детайли в националната листа и в представителната на ЮНЕСКО ще ни помогне да следим по-внимателно за положението им. Напоследък ЮНЕСКО подтиква от ден на ден мултинационалните кандидатури, които се приготвят от повече от една страна. Това е огромно предизвикателство за салдото сред националните и интернационалните ни интереси. Мартеницата да вземем за пример е детайл поместен в ЮНЕСКО с помощта на напъните на няколко страни.
Могат да се търсят множеството близки по своята същина практики и занаяти, изключително тук на Балканите. Културата би могла да ни трансформира в водач в тези процеси, водач на Балканите. Ние би трябвало да сме тези, които водим процеса. Можем да помислим за грънчарството – керамиката, която не се среща единствено у нас. Храната има необикновен капацитет да се развие като артикул на характерната ни просвета – традициите на киселото мляко или пък тези свързани с обработката на варени и сушени плодове, като пестила да вземем за пример.
- Като описваме за кандидатурите, разбрахме, че тя би трябвало да има основател. А може ли страната сама да инициира този развой?
- Държавата може да подтиква и подкрепя процеса, само че самодейността би трябвало да идва изпод. Иначе се губи достоверността. Важното е индивидът да се самоотнася към наследството.
- И въпреки всичко каква стойност придава вписването онлайн завещание в листата на ЮНЕСКО? Какво печели тя от това?
- ЮНЕСКО е натурален, постоянно и необременен коректив. Освен това служи на голям брой туристи за ориентир при избора на техните културни цели. Не би трябвало да забравяме и най-важното – трансформира националните ни детайли в международни.
- Регионалният център на ЮНЕСКО дава отговор за цели 17 страни. Цялата тази активност за тях тук ли се прави?
- Не, ние отговаряме за налагането на тематиката и образованието на специалисти, които се занимават с тази проблематика. Това е единственият център на ЮНЕСКО от този вид в Европа, като би трябвало да ценим обстоятелството, че точно на нас е отредено семейството му.
Православната Спасо-Преображенска катедрала в Одеса от 1795 г, която е в листата на ЮНЕСКО на обектите на международното завещание, 23 юли 2023 година
- В нашия център попада и Украйна. Там има ли културно завещание, което е застрашено или материално културно завещание, разрушено от войната?
- Да. Украйна е от страните, чието културно завещание е в риск поради войната. В този случай ЮНЕСКО ползва нарочни политики, които надскачат Регионалния център. Полагат се старания по събирането на списък и най-много цифровизация на културното завещание, с цел да има опция за реституция след това при нужда. Регионалният център посвети един от броевете на списание „ Живи наследства “, което ние издаваме, точно на този проблем. Събрахме голям брой материали дружно с сътрудниците ни от Украйна и, несъмнено, благодарение на украинското посолство в България.
- Тази година какви са Вашите цели в Центъра?
- За първи път от доста години насам Центърът работи доста интензивно с Министерството на културата, тази добра връзка ни дава повече благоприятни условия за оптимално разрастване на инструментите на културната дипломация, тъй че ще съсредоточим старания точно в това. Подготвяме нови планове, образования и мобилни изложения.
